Тази страница е подготвена с цел да ви усведомява за всички произведения и нови творби на Харун Яхя.В сайтът ни има общо 19177 произведения, от които 123 са на Български. Може да копирате, отпечатвате и разпространявате всяко едно от тях без да заплащате авторски права, но при условие, че посочите нашият сайт като източник.
Около половин век след като първият айят е бил низпослан на Пророка Мохамед (Аллах да го благослови и с мир да го дари), Ислямът осъществява такава експанзия, каквато рядко би могло да се забележи. Той се разпростира от Арабския полуостров до целия Среден изток, Северна Африка и дори Испания, като привлича вниманието и на много от Запада. По думите на известния Ислямски експерт Джон Л. Еспосито: “Това, което е най-поразяващо относно ранното разпространяване на Исляма, е неговата бързина и успех. Западните учени са удивени от това". (Джон Л. Еспосито, “Ислям: Правият път”, Оксфорд: Оксфордски университет, Англия, 1991, стр. 33) През следващите векове Ислямът достига до всички краища на света, като се започне от Индонезия и се стигне чак до Латинска Америка. Днес Ислямът е признат като най-бързо разпространяващата се религия и приблизително единият милиард нейни последователи представляват около една пета от населението на света. Интересът към Исляма особено нарасна след терористичните нападения от 11 септември 2001 в САЩ. (За повече подробности можете да се обърнете към “Възхода на Исляма” от Харун Яхя.)
Когато погледнем към Ислямския свят днес, ние виждаме едно голямо разнообразие от религиозни обичаи, свързани с разнообразните обичаи и традиции на обществата, тяхното културно наследство и мироглед. Това е дало основа на някои личности, проучващи или опитващи се да разберат Исляма, да си създадат погрешни впечатления. Тези различия биха могли да символизират единствено традиционните ценности на разглежданото общество, но не и самия Ислям. Единственият начин за придобиване на достоверна представа относно Исляма е да се оставят настрана тези различия и да се обърнем към Корана, където е изложена същността на Ислямския морал и действията на Пророка Мохамед (Аллах да го благослови и с мир да го дари).
Дори и Мюсюлманите да обхващат мнозинството от едно общество, това не означава, че поведението на това общество, неговите възгледи и убеждения непременно трябва да бъдат Ислямски, нито пък, че трябва да бъдат защитавани в името на Исляма. Оценявайки възгледа за Исляма на един човек или група от хора, винаги трябва да се има предвид това. Различията биха могли да произлизат от преобладаващите условия. Единственият начин за установяване дали тези възгледи са правилни е обръщането към Корана, най-достоверния източник на истинския Ислям, и към действията на Пророка Мохамед (Аллах да го благослови и с мир да го дари).
Напълно погрешно е да се правят преценки и изказват мнения относно Исляма и Мюсюлманите, без да бъде разгледан Коранът, за да се установи дали дадено действие е включено в него или не. Разглеждането на начина на живот на едно-единствено общество може само сериозно да заблуди човека, който се опитва да разбере Исляма и да си създаде мнение за него. Първо, това, което трябва да се направи, е да се получи информация за Исляма от истинския му източник. След това, веднъж след като разнообразните модели в различните части на света бъдат разгледани в светлината на този критерий, много от тези, които си въобразяват, че познават Исляма, всъщност за първи път истински ще го опознаят и ще могат да се освободят от грешките, на които са станали жертва досега.
Истинският Ислям
Ислямът забранява убиването на невинни хора
Според Корана един от най-големите грехове е да убиеш човешко същество, което няма никаква вина, и всеки, който направи това, ще получи зловещо наказание в отвъдното:
Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята. (Сура Ал-Маида, 32)
Както бихме могли да видим в горецитирания айят, убиването на един човек е толкова голям грях, колкото да убиеш цялото човечество. В един друг айят е разкрито значението, което вярващите отдават на човешкия живот, така:
И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот – Аллах е възбранил това, освен по право, – и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. (Сура Ал-Фуркан, 68)
В още един айят пък Аллах повелява следното:
Кажи: “Елате аз да прочета какво ви възбранява вашият Господ! Нищо с Него да не съдружавате! И се отнасяйте с добро към двамата родители! И не убивайте своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях. И не доближавайте скверностите и явните от тях, и скритите! И не убивайте човек това Аллах е възбранил, освен по право! Това ви повелява Той, за да проумеете! (Сура Ал-Анам: 151)
Всеки, който искрено вярва в Аллах, който съвестно съблюдава Неговите святи айяти и се страхува от страданията в отвъдното, не би наранил дори един човек. Това е така, защото той знае, че Аллах е собственик на безкрайната справедливост, и ще бъде съответно възнаграден за всичките си дела. В един от хадисите си Пророкът Мохамед (с.а.с.) изброява хората, от които Аллах няма да остане доволен: “Тези, които постъпват жестоко и несправедливо по свещените земи, тези, които бленуват за пътищата на невежите и тези, които несправедливо проливат човешка кръв”. (Бухари)
Ислямът повелява хората да бъдат справедливи
Ислямският морал изисква вярващите да бъдат справедливи, когато вземат решение, говорят или работят, с една дума, във всички области на своя живот. Божиите заповеди в Корана и Сунната на Пророка Мохамед (с.а.с.) обясняват подробно това разбиране за справедливост. Всички пратеници, представени ни в Корана, са донесли мир и справедливост на общностите, при които са били изпратени като предупредители. Пристигането на пророците е допринесло за премахването на жестокостта и тиранията, които властвали дотогава над тези общества. Както Аллах е разкрил в един айят:
За всяка общност имаше пратеник. И когато идваше техният пратеник, се отсъждаше помежду им със справедливост, без да бъдат угнетявани. (Сура Юнус: 47)
Най-съществената особеност на Ислямското разбиране за справедливост е, че справедливостта трябва да бъде прилагана винаги, дори и засегнатият човек да бъде много близък на този, който трябва да отсъжда. Според това, което Аллах повелява в един друг айят:
О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] сведущ е Аллах за вашите дела. (Сура Ан-Ниса: 135)
Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Как прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява!... (Сура Ан-Ниса: 58)
Както става ясно от айята, за един вярващ богатството или социалното положение на човека срещу него не е от никакво значение. Важното тук е прилагането на справедливост, никой да не бъде третиран несправедливо и съвестното изпълнение на Божиите заповеди. Ето как това е съобщено в един друг айят:
О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. (Сура Ал-Маида: 8)
В този айят Аллах заповядва на вярващите винаги да постъпват справедливо, дори и това да се отнася до собствените им врагове. Нито един Мюсюлманин не може да вземе спонтанно решение на основата на това, че човекът насреща му е причинил зло или го е оставил в трудна ситуация, или му е личен враг. Ако отсрещната страна наистина е в грешка, то Мюсюлманинът е задължен да се отзове с добро и да прояви нравствеността, която Аллах му е повелил.
Аллах е дал следната заповед на вярващите: “Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите”. (Сура Ал-Мумтахана: 8). Той е информирал Мюсюлманите какво трябва да бъде естеството на отношенията им с другите общности. Тези айяти са самата основа на представата на един вярващ за всички останали хора. Отношението на един Мюсюлманин към останалите се формира не от естеството на човека, с когото влиза в контакт, а по-скоро от Божиите откровения в Корана. Ето защо чистосърдечните Мюсюлмани винаги подкрепят това, което е правилно. Тяхната непоколебимост в това отношение е разкрита по следния начин:
Сред онези, които сме сътворили, има общност, напътваща с истината и с нея е справедлива. (Сура Ал-Араф: 181)
Други айяти, свързани с темата за справедливостта, са както следва:
Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Как прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Аллах е всечуващ, всезрящ. (Сура Ан-Ниса: 58)
Кажи: “Моят Господ повели справедливост. И всецяло се обръщайте към Него при всяка молитва, и зовете Го, предани Нему в религията! Както ви е наченал, така и ще се завърнете.” (Сура Ал-Араф: 29)
Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите. (Сура Ан-Нахл: 90)
Според представата за справедливостта, така както е представена в Корана, религията, расата и полът на насрещния човек не са от никакво значение. Това е така, защото Ислямът отстоява идеята, че всички раси и полове са равни. Пророкът Мохамед (с.а.с.), казвайки, че “Всички хора произлизат от Пророка Адам, а Пророкът Адам произлиза от земята”, набляга на това, че между хората не съществуват никакви разлики. (Ибни Мадже, Менасик, стр.84) Особености като цвят на кожата, пол, социално положение и богатство не дават преимущество на никого.
Из целия свят хората са изложени на жестоко отношение поради тяхната раса, език или цвят на кожата. Според Корана обаче една от причините за създаването на разнообразните племена и народи е да се опознават помежду си. Всички племена и народи са Божии слуги, те трябва да се познават един друг и да научат различните си култури, езици, обичаи и умения. Едно от намеренията, стоящи зад съществуването на различните нации и раси, е културното богатство, а не войната и конфликтите. Всички истински вярващи знаят много добре, че единствено богобоязливостта може да придаде превъзходство на човек, с други думи, неговият страх и вяра в Аллах. Както Аллах е разкрил в Корана:
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ. (Сура Ал-Худжурат: 13)
В един друг айят е повелено така:
И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. В това има знамения за знаещите. (Сура Ар-Рум: 22)
Когато погледнем към историята на Исляма, ние ще видим множество примери, в които вярващите са се отнасяли напълно справедливо към останалите раси. Ислямът се разраснал с една невероятна бързина над една обширна територия, обхващаща Африка, Азия и Европа. И посредством тези завоевания се разпространили и прелестите на Ислямския морал. Ислямът се разнесъл из всички раси, нации, социални структури и региони и е събрал милиони хора заедно в една братска връзка, каквато никога дотогава светът не бил виждал.
Професор Хамилтон Александър Роскън Гибб е един от най-видните експерти по Ислям в света. В своята книга “Накъде отива Ислямът?” (Whither Islam?) той описва Ислямския възглед към другите раси така:
“Няма друго общество, което да е успяло да обедини толкова много и разнообразни раси на човечеството в единство от гледна точка на социалното положение, възможностите и инициативите… Ислямът все още притежава силата да съгласува очевидно противоречивите елементи на различните раси. Дори ако опозицията на огромните източни и западни общества трябва да бъде заместена със сътрудничество, то посредничеството на Исляма е задължително условие.” (Х.A.Р. Гибб, “Накъде отива Ислямът?”, Лондон, 1932, стр.379. http://bama.ua.edu/~msa/islam.html)
Ислямът има за цел едно общество, изградено на основата на братски отношения, мир, свобода и сигурност. Ето защо всички общности, които се запознават с Исляма, са изоставили своите потиснически, жестоки и агресивни методи и вместо това са изградили едно общество, основаващо се на мира. (За повече информация моля вижте “Справедливост и Толерантност в Корана” от Харун Яхя.) Множество западни историци са отразили този факт в своите творби и са представили как Ислямът е оказал дълбоки и положителни въздействия над обществата, които са се запознали с него. В своята книга “Развитие на човечеството” (The Making of Humanity) професор Роберт Бриффаулт разглежда взаимоотношението между западното общество и Исляма:
“Идеите, които вдъхновиха френската революция и Декларацията за правата на човека, която насочи оформянето на Американската конституция и подпали тази борба за независимост на държавите в Латинска Америка, не са изобретение на Запада. Те откриват своето основно вдъхновение и първопричина в Свещения Коран.” (Проф. Роберт Бриффаулт, Развитие на човечеството, http://www.tolueislam.com/Bazm/Shahid/SM_012.htm)
Фактите, разказани в горецитираните откъси, показват начина, по който Ислямският морал е научил хората на мир, толерантност и справедливост през вековете. В днешни дни всеки търси един такъв модел и не съществува никаква причина, поради която култура като тази да не бъде създадена отново. Всичко, което е необходимо, е хората да искат да живеят според морала, на който ни учи Коранът, като първо започнат от себе си, а след това положат усилия, за да го разпространят и сред останалите хора. Когато започне да се живее според повеления в Корана морал, всеки, от най-високото до най-ниското равнище, ще бъде справедлив, състрадателен, толерантен, любвеобилен, почтителен и снизходителен и това ще донесе мир на целия свят.
Мюсюлманите използват благи думи, за да призовават хората към Исляма
Всеки един Мюсюлманин е задължен да призовава хората към Ислямския морал и да им съобщава за съществуването на Аллах и доказателствата на Неговото сътворение. Самият Аллах е разкрил в един от айятите си тази отговорност: “И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите”. (Сура Ал-Имран: 104). Той също така разкрива и как тази покана трябва да бъде направена:
Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените. (Сура Ан-Нахл: 125)
Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Аллах е над всяка нужда, всеблаг. (Сура Ал-Бакара: 263)
Истинските вярващи осъзнават значението на тази отговорност, която е разкрита и в айята: “Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците”. (Сура Ал-Имран: 114) Поради тази причина те призовават всички около себе си, своите приятели, роднини и всеки, до когото биха могли да достигнат, да повярват в Аллах, да се побоят от Него и да проявят пристойно поведение. Тази блага особеност на Мюсюлманите е описана в следния айят:
А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. Тези Аллах ще помилва. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Сура Ат-Тауба: 71)
От този айят става ясно, че всеки вярващ е натоварен да обяснява това пристойно поведение, според което самият той живее, да препоръчва добрите деяния на хората и да ги съветва да избягват злото по време на целия си живот в този свят. Аллах е повелил на вярващите да използват меки думи: “И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото! Сатаната сее раздор между тях. Сатаната е явен враг на човека”. (Сура Ал-Исра: 53) Добрите и лошите думи са описани в следната аналогия от сура Ибрахим:
Не видя ли ти какъв пример дава Аллах? Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето. То дарява плодовете си по всяко време с позволението на своя Господ. Аллах дава примерите за хората, за да се поучат. А лошата дума е като лошото дърво. Изтръгнато е от земята и няма то устойчивост. Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. И оставя Аллах угнетителите в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае. (Сура Ибрахим: 24-27)
Разбира се, задължително е всеки, който иска да води един целомъдрен живот, да насърчава и останалите хора да бъдат целомъдрени; всеки, който иска да види добро, трябва да положи усилия за подпомагане на разпространението му; всеки, който иска да види съвестни хора, трябва да ги насърчава да бъдат такива; всеки, който се противопоставя на жестокостта, трябва да посъветва тези, които я прилагат, с една дума всеки, който би желал да види възтържествуването на правдата, трябва да призове останалите хора да я съблюдават. Едно от най-съществените неща, които трябва да се помнят, когато се отправя този призив, обаче е, че единствено Аллах е този, който би могъл да вдъхнови някого, за да стане Мюсюлманин и да направи така, че благите думи да могат да му въздействат. Аллах е разкрил, че Пророкът Мохамед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) винаги се е отнасял добре към хората в резултат на благородния си характер и възвишена нравственост, и го е дал за пример на цялото човечество.
Ислямът повелява солидарност и сътрудничество между хората
Аллах е дал следната заповед в Корана:
О, вярващи, не смятайте за позволени знаците на Аллах, нито Свещения месец, нито жертвените животни, нито венците, нито устремените към Свещения дом в търсене на обилие и благоволение от техния Господ. А след освобождаването от забраните може да ловувате. И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите! И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността! И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието. (Сура Ал-Маида: 2)
Както става ясно от този айят, вярващите полагат усилия единствено по отношение на това, което е добро. Те взимат под внимание Божиите думи: “Каквото и добро да извършите, Аллах го знае” (Сура Ан-Ниса: 127) и никога не забравят, че при Аллах ще бъдат възнаградени за всичко, което са извършили. Аллах разкрива, че желателната взаимопомощ трябва да бъде в рамките на “праведността и богобоязливостта”. Значението на праведността също така е обяснено и по следния начин:
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите. (Сура Ал-Бакара: 177)
Истинската доброта е доста по-различна от начина, по който тя бива възприемана от обществото като цяло. Хората, които не живеят според морала на Корана, смятат за добри дела тези, при които, когато на човек му хрумне, да помогне някому като израз на благосклонността си. Добрите дела от този сорт обикновено са ограничени в даване на пари на просяк на улицата или преотстъпване на място в автобуса на някой по-възрастен.
И така, както видяхме в горецитирания айят, добротата (праведността), описана в Корана, е понятие, което включва целия живот на вярващите, и е задължение, което трябва да бъде изпълнено в течение на живота им, а не само когато им се понрави или се сетят за това. Мюсюлманинът е Божий раб, който притежава истинска чистосърдечност, който помага на бедните и нуждаещите се, дори и самият той да е в нужда, и също така дава дори и нещата, които обича (Сура Ан-Инсан: 8). Това е така, защото “в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се” (Сура Аз-Зарийат: 19). Аллах е разкрил, че оказване на помощ, раздаване по пътя на Аллах и вършене на добро са дълг на всеки Мюсюлманин. Помощта, която един Мюсюлманин оказва, е безусловна. Един вярващ трябва да бъде готов да извърши каквато и да била саможертва, за да направи добро или да насърчи останалите към това, което е добро. Той не очаква нищо в замяна, освен да спечели благоволението на Аллах. Ето как Аллах описва това поведение на вярващите:
“Храним ви в името на Аллах. Не искаме от вас нито отплата, нито признателност. Страхуваме се от [мъчението на] Нашия Господ в Деня свъсен, зловещ.” (Сура Ал-Инсан: 9-10)
Мюсюлманите знаят, че Аллах е Притежателят на безпределната справедливост, и никога не забравят, че доброто им поведение ще бъде съответно възнаградено в отвъдното. Те също така никога не забравят, че животът на този свят е само временен и че истинският им дом е при Аллах. Това е така, защото Аллах предупреждава хората за този неизбежен край и призовава всеки да се държи по начин, по който Той би одобрил:
Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка! (Сура Ал-Хиджр: 85)
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца. (Сура Ан-Ниса: 36)
Възнаграждението, което ще бъде получено от тези, които проявяват достойно поведение, е блага вест за цялото човечество, която е разкрита в айятите по следния начин:
Които вярват и вършат праведни дела Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен. (Сура Ал-Кахф: 30)
И ще се каже на богобоязливите: “Какво е низпослал вашият Господ?” Ще кажат: “Добро.” За благодетелните има добрина на този свят, а отвъдният дом е най-доброто. И колко прекрасен е Домът на богобоязливите! градините на Адн, в които ще влязат сред тях реки текат. Там ще имат, каквото пожелаят. Така Аллах възнаграждава богобоязливите. (Сура Ан-Нахл: 30-31)
Ислямът ни повелява да вършим добро и отбягваме злото
О, вярващи, ако се боите от Аллах, Той ще направи да разграничавате [доброто и злото], и ще ви избави от лошите ви постъпки, и ще ви опрости. Аллах е Владетелят на великата благодат. (Сура Ал-Анфал: 29)
Мюсюлманите много добре са запознати с описаните в Корана добро и зло и през целия си живот се опитват да ги спазват. Те също така носят и още една съществена отговорност и тя е да приканват останалите да видят истината, да отбягват злото и да живеят според морала на Корана. Ето защо вярващите прекарват целия си живот в съобщаване на хората разликата между доброто и злото. Аллах е дал следната заповед на вярващите:
И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите. (Сура Ал-Имран: 104)
Нещо повече, Аллах също така подчертава в Корана как тези, които съблюдават Неговите закони, са по-облагодетелствани от останалите хора:
Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече. (Сура Ал-Имран: 110)
Задължението за повеляване на доброто на вярващите не е единствено по отношение на тези, които не знаят разликата между правилното и неправилното, а също така и по отношение на самите вярващи. Това е така, защото хората допускат грешки не само от невежество, а и понякога от разсеяност или по погрешка, или поради земните им желания. Ето в такива случаи вярващите взаимно си напомнят за законите от Корана и повеляват доброто и се въздържат от злото. Те взаимно си напомнят, че единствено тези, които вършат праведни дела и благочестиво изпълняват религиозните си задължения в този свят, ще бъдат възнаградени с рая, а тези, които не странят от злото, ще бъдат измъчвани в ада. Поради тази прекрасна отговорност те никога не се чувстват уморени или обезсърчени и независимо от това какви грешки е допуснал другият, те продължават да го съветват търпеливо, ласкаво и милосърдно. Това е така, защото в множество айяти Аллах е разкрил, че обича тези, които са търпеливи, и призовава вярващите да бъдат търпеливи, когато прилагат морала, на който ни учи Коранът. В айятите си Той разкрива това така:
О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите. (Сура Ал-Бакара: 153)
Освен онези, които са търпеливи и вършат праведни дела. За тях има опрощение и голяма награда. (Сура Худ: 11)
Ислямът ни повелява да отблъскваме злото с добро
Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. (Сура Фуссилат: 34)
Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват. (Сура Ал-Муаминун: 96)
Както бихме могли да видим от тези айяти, Аллах е обещал на вярващите, че те ще могат да си осигурят положителни резултати, докато съблюдават едно любезно поведение пред лицето на злосторничеството. Подчертано е, че дори човекът насреща да му е враг, вярващият трябва въпреки това да установи приятелски отношения с него. Отвръщането на злото с добро също така е и съществена част от разбирането за милосърдие на вярващите. Когато види човек, който е усвоил становище, което не би се харесало на Аллах, вярващият първо размисля как това би засегнало този човек в отвъдното и след това се обръща към него с търпение и хрисимост, като не се възгордява и не надменничи.
По време на своя живот вярващите могат да срещнат хора с различни характери. Те обаче няма да променят възгледа си за моралност според начина на мислене на хората, с които се срещат. Отсрещната страна може да говори подигравателно или да използва грозни думи, да се разгневява или дори да се отнася с неприязън. Истинският вярващ обаче никога не спира да бъде вежлив, сдържан и милосърден. Той няма да отговори на грозните думи с подобни такива. Той няма да се присмива на тези, които му се присмиват, или да отвръща с гняв на гнева. Той ще бъде търпелив и толерантен. В лицето на оскърбително поведение той ще се държи по начин, по който да прояви едно пристойно поведение, и с такова милосърдие, че отсрещната страна ще се засрами. Това е поведението, което ни е препоръчано от Пророка Мохамед. В един от хадисите той казва: “Бъди толерантен, така че и другите да бъдат толерантни към теб”. (Ахмад) В един друг хадис той се обръща към вярващите по следния начин: “Никой от вас не трябва да бъде от вида слаби хора, които казват: 'Аз се движа заедно с останалите хора. Ако другите хора се отнасят добре, тогава и аз ще правя това. Ако те се отнасят зле, то това е каквото и аз ще направя.' Точно обратно, вие трябва да обуздаете своите страсти, да правите добро, ако другите правят това, и да не постъпвате несправедливо, ако другите се отнасят със зло”. (Тирмизи)
В Корана е казано на Пророка Мохамед (с.а.с.) да бъде снизходителен в лицето на предателството на някои от синовете на Израел:
... И забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях. Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните. (Сура Ал-Маида: 13)
Както видяхме от този айят, Аллах заповядва на Пророка да бъде снизходителен, дори в лицето на предателството на една част от синовете на Израел. Човек също така трябва да не забравя, че лошото поведение, проявено от страна на някого, не е оправдание за проявяването на същото. Всеки един индивид е отговорен пред Аллах единствено за собствените си действия. Нещо повече, да се отвръща с милосърдие, обич и пристойно поведение на лошото държание на някой друг е, според Корана, само по себе си показател за възвишена нравственост. Това е така, защото то разкрива степента на преданост на вярващия към Бог. В един айят е разкрито възнаграждението, което едно такова добро отношение ще донесе:
Благодетелните ще имат Най-прекрасното, и дори повече, и не ще почерни техните лица нито прах, нито унижение. Те са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно. (Сура Юнус: 26)
Ислямът задължава вярващия винаги да бъде снизходителен
Един от съществените показатели за милосърдие на даден човек е това да може да прощава. Ето как в Корана Аллах призовава Своите раби да бъдат снизходителни:
Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите! (Сура Ал-Араф: 199)
Това е нещо, което хората биха намерили за трудно, но това е поведение, което ще бъде добре възнаградено от Аллах. Хората лесно биха могли да се ядосат и да откажат да простят дадена грешка. Но Аллах е разкрил на вярващите, че е по-добре да простят, и им е препоръчал това поведение:
Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах... (Сура Аш-Шура: 40)
В един друг айят Аллах разкрива, че: "който търпи и прощава, това е от значимите дела" (Сура Аш-Шура: 43), и е подчертал, че това е една много висша форма на нравственост. С думите: “И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах! И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Сура Ан-Нур: 22), Аллах насърчава вярващите да обмислят своето собствено положение, когато трябва да бъдат опростени. Това е така, защото всеки иска Аллах да му прости, да го закриля и да прояви милост към него. По същия начин всички ние се надяваме останалите хора да ни простят, ако сме направили грешка. Ето така Аллах повелява на вярващия да се отнася с останалите по същия начин, по който би желал да се отнасят и с него. Това е едно важно задължение, което подтиква вярващите да бъдат снизходителни един към друг. Пророкът Мохамед (с.а.с.) насърчава вярващите да бъдат снизходителни със следните думи: “Аллах непременно ще възвеличи всеки човек, който е опростил несправедливост или жестокост.” (Ахмад).
Тъй като вярващите знаят, че биха могли във всеки един момент да допуснат грешка, то те се отнасят толерантно към останалите. Това е така, защото айятите от Корана, които третират въпроса с покаянието, поясняват, че важното не е да не се допуска грешка, а по-скоро веднага след като човек е осъзнал, че е допуснал такава, да прояви решителност да не я допусне пак. Един от тези айяти разкрива следното:
Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е всезнаещ, премъдър. (Сура Ан-Ниса: 17)
Докато тези условия, разкриващи искреността на човека, съществуват, вярващите ще се отнасят по-снизходително и милостиво един към друг. Ако някой, който е допуснал грешка, искрено се разкае за това, то тогава те не могат да съдят този човек за миналите му действия. Нещо повече, дори и вярващите да са напълно прави, а отсрещната страна да е в пълна грешка, то те не биха се поколебали да простят. Това е така, защото Аллах препоръчва едно такова поведение като пример за добър морал:
Които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните. (Сура Ал-Имран: 134)
Що се отнася до опрощението, вярващите не правят разлика между голяма и малка грешка, и не нагаждат своя възглед относно прошката според това. Някой може да е допуснал грешка и да е причинил голяма загуба на живот или огромна финансова загуба и по този начин да е нанесъл тежка вреда на останалите. Вярващите обаче знаят, че всичко, което се случва, става с Божие позволение и е част от определената от Него съдба, и затова, в лицето на нещо такова оставят себе си в ръцете на Аллах и не изпитват индивидуален гняв.
От друга страна, човек би могъл да е нарушил този закон от Корана и да е преминал определените от Аллах граници. Следователно Аллах е единственият, който може да осъди поведението на този човек. Това означава, че не е работа на вярващия да осъжда или да отказва да прости на който и да било по какъвто и да било въпрос. При положение че човек наистина съжалява и се е разкаял, той ще получи своето възнаграждение единствено при Аллах. Всъщност Аллах е разкрил в много айяти, че освен “съдружаването с Него” Той ще опрости греховете на вярващите, ако искрено се покаят. Тъй като вярващите не биха могли да знаят това, те просто прощават така, както им е разкрил Аллах, и ако в Корана е казано нещо по отношение на съответния въпрос, то те се отнасят към човека, който е допуснал грешка, в светлината на това.
Ислямът повелява на хората да се отнасят внимателно
Аллах има безгранична милост към вярващите, Той е снизходителен, покровителствен и благ. Той е Всемилостивият и Милосърдният, Който е дал всички блага във Вселената в полза на човека, Който го е подкрепил с пратеници, разкриващи правия път, и чрез откровенията Си е напътил всички хора да бъдат Негови искрени слуги. Нашият Господ е Халим (Най-благият), Адл (Господът на безграничната справедливост), Афув (Най-опрощаващият), Асим (Закрилникът), Берр (Този, Който благославя Своите раби), Гаффар (Най-снизходителният), Хафъз (Закрилникът и Застъпникът), Керим (Щедрият и Великодушният), Лятиф (Господът на добрините), Мухсин (Господът на безграничната доброта), Рауф (Най-големият покровител и Най-състрадателният), Селям (Този, Който спасява рабите Си от всички опасности), Тевваб (Този, Който приема покаянията) и Веххаб (Този, който дава, но не очаква нищо в замяна).
Вярващите знаят, че са под Божията закрила, под Неговата безгранична благодат и нежност. Поради тази причина те имат огромно желание да станат такива Негови раби, от които Той да е доволен, и да заслужат Неговия рай и милост. Както вече видяхме, един от отличителните белези на вярващите е, че те са изпълнени с любов и милосърдие. Мюсюлманинът също така е и човек, който се държи много внимателно и винаги се отнася учтиво към останалите хора. Аллах е дал за пример на всички вярващи благия нрав на Пророка Мохамед (с.а.с.):
По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему. (Сура Ал-Имран: 159)
В този айят е описано как благият нрав на Пророка Мохамед (с.а.с.) е оказал едно много позитивно въздействие над хората и че това е и причината, поради която те са се привързали към него още повече. Благият нрав на останалите скъпи пророци също е даван за пример в Корана. Единият от тях е Пророкът Шуайб (м.н.), който е бил изпратен като вестител на народа на Мадян. Един айят разказва за това какво хората са му казвали: “... Наистина ти си състрадателният, разумният!” (Сура Худ: 87). Пророкът Ибрахим [Авраам] (м.н.) също е пример за всички със своята възвишена нравственост. В Корана Аллах ни съобщава, че той е бил нежен, благ и любвеобилен. Айятите, разкриващи това, са както следва:
Молбата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Ибрахим бе умоляващ, благ. (Сура Ат-Тауба: 114)
Ибрахим бе състрадателен, умоляващ, каещ се. (Сура Худ: 75)
Аллах е заповядал на вярващите винаги да се държат любезно, да говорят мило и да се отнасят добре с останалите. Божиите пратеници също са се отнасяли с хората по начина, по който Той е повелил, и никога не са нарушавали добрите си нрави. Например Аллах призовава Пророка Муса [Мойсей] (м.н.), който е бил изпратен при един от най-безмилостните и жестоки владетели на онова време – Фараона, по следния начин:
“Идете ти и брат ти с Моите знамения, и не преставайте да Ме споменавате! Идете при Фараона! Той наистина престъпи. И му говорете с благи слова, за да си припомни или да се побои!” (Сура Та Ха: 42-44)
Горецитираните айяти представляват едно изключително важно напомняне за човечеството. Дълг на всеки един човек е да живее напълно и изцяло според морала, разкрит в Корана, и да усвои нравствеността на пророците. В Корана е представен следният човешки модел: изпитва привързаност към всички Божии творения, изразява любовта си по най-добрия възможен начин, винаги е на страната на компромиса и толерантността, никога не говори грубо дори и при най-непоносимите условия, жертва се с охота и щастие, винаги търси и иска най-доброто за хората, винаги измества личните си интереси на заден план, не желае за хората това, което не желае и за себе си, винаги се притичва на помощ на нуждаещите се и отхвърля всички форми на жестокост. Няма съмнение, че това е точно моделът, който човечеството търси.
Ислямът подкрепя свободата на вярата
Когато стане въпрос за вярата, Ислямът предоставя на хората пълна свобода и прави това по изключително ярък начин. Това е ситуацията още от първоначалното възникване на Исляма до днес и това формира основата на Ислямския морал. Айятите в тази връзка са напълно ясни:
Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ. (Сура Ал-Бакара: 256)
Според Ислямския морал хората са свободни да избират вярата, която си пожелаят, и никой не може да задължи за нещо другия. Мюсюлманинът има задължението да съобщава Исляма и да обяснява за съществуването на Бог, че Коранът е низпослана от Него книга, че Пророкът Мохамед (с.а.с.) е негов пратеник, за отвъдното и Деня на равносметката, както и за красотата на Ислямския морал. Дългът обаче е ограничен само до обясняване на религията. В един айят Аллах е съобщил на Пророка Мохамед (с.а.с.), че той е само пратеник:
Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените. (Сура Ан-Нахл: 125)
В един друг айят се казва: “И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!...” (Сура Ал-Кахф: 29) и Господ се обръща към Пророка Мохамед (с.а.с.) със следните думи: “Не погубвай себе си, задето не искат да повярват” (Сура Аш-Шуара: 3). Аллах също така напомня и следното на Пророка Мохамед (с.а.с.):
Най-добре Ние знаем какво изричат. А ти не си за тях принудител. И поучавай с Корана всеки, който се страхува от Моето предупреждение! (Сура Каф: 45)
Когато Ислямът, който Бог е низпослал като праведен път, бъде обяснен на човек, той започва да вярва по собствено желание и достига до своето решение, без да му бъде оказван натиск. Хората са свободни да избират правилно или погрешно. Ако направят погрешен избор, то те ще трябва да си заплатят за това в отвъдното. Айятите на Корана съдържат много ясни закони и напомняния по този въпрос:
И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват? (Сура Юнус: 99)
Така например един човек може да повярва веднага след като някой вярващ му обясни нещата, докато друг човек пък може да възприеме подигравателно и агресивно поведение. Един човек би могъл да използва съвестта си и да реши да прекара живота си по начин, по който Аллах да е доволен, а друг пък може да направи това, което и неверниците, и да отговори на любезните думи с порочност. Отказът обаче няма да стане причина човекът, отправил поканата, да изпадне в отчаяние или да се измъчва. В един айят Аллах е повелил следното:
Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш. И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне за световете. (Сура Юсуф: 103-104)
Важното тук е, че без значение с каква реакция ще се сблъска човекът, който призовава към съблюдаване на Корана, той продължава да се държи по учтив начин, който да се хареса на Аллах, никога не се отказва от това си поведение и оставя нещата в ръцете на Аллах. С думите: “И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: ‘Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.’” (Сура Ал-Анкабут: 46) Аллах в действителност ни съобщава как религията му трябва да бъде съобщавана: По най-приятния начин.
Това, което не трябва да забравяме, е, че всяко едно събитие, било то малко или голямо, се случва в съответствие със сътворената от Бог съдба и че Той е този, който разкрива правия път на човек, който е призован да повярва в Него. Поради тази причина вярващият не се опечалява от поведението на тези, които Го отричат. В Корана са дадени редица примери за това. В айята: “Не погубвай себе си от скръб по тях [о, Мухаммад], ако не повярват в това послание.” (Сура Ал-Кахф: 6) Аллах казва на Пророка Мохамед (с.а.с.) да не се натъжава, когато тези, които е призовал да повярват, са отказали да направят това. Един друг айят гласи така: “Не ти напътваш, когото обичаш, а Аллах напътва, когото пожелае. Той най-добре знае напътените.” (Сура Ал-Касас: 56). Това означава, че поканата, която човек отправя, неговите благи думи и всички останали подробности, които е съобщил, биха могли да повлияят единствено с Божие позволение.
Единствената отговорност, която вярващият има, е да призовава хората към вярата в Аллах. Той няма какво да направи по отношение на упорството на атеистите в неверието им или пък по отношение на това, че с действията си са заслужили страданията в ада. Нашият Господ е съобщил същото това нещо на Пророка Мохамед (с.а.с.): “Изпращаме те с истината Ние като благовестител и предупредител. И не ще бъдеш питан за обитателите на Ада.” (Сура Ал-Бакара: 119)
Аллах е дарил на човека разум и съвест. Неговите пратеници и низпосланите с Божии откровения книги са им разкрили правия път и поради тази причина хората са отговорни за собствения си избор. Може да се живее според Ислямския морал единствено ако човек искрено е решил да направи това, ако се е отдал на Аллах и вслушвайки се в гласа на съвестта си, която винаги повелява на човек да направи това, което е правилно. Пълно нарушаване на Ислямския морал е принуждаването на някого да повярва. Защото важното е човек да се отдаде на Аллах от цялото си сърце и душа и искрено да повярва. Ако една система задължава хората да вярват и да имат религия, то тогава тези хора ще станат религиозни единствено поради страха си от тази система. Единственото приемливо нещо от гледна точка на религията е воденето на религиозен живот в среда, където съзнанието бъде оставено напълно свободно. Ето какво Аллах е разкрил на Пророка Мохамед (с.а.с.):
И напомняй! Ти си само за да напомняш. Не си над тях властващ, но който се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение [в Ада]. При Нас е тяхното завръщане. После Наша грижа е тяхната равносметка. (Сура Ал-Гашийа:21-26)
Както подчертахме по-горе, Ислямът позволява на хората свободно да направят своя избор по отношение на религията и им заповядва да уважават останалите религии. Дори и някой да вярва в това, което е споменато като лъжа (суеверие) в Корана, той все пак може да живее в мир и безопасност на Мюсюлманска земя и свободно да извършва религиозните си задължения. Аллах повелява на Пророка Мохамед (с.а.с.) да каже на тези, които Го отричат, така:
Аз не служа на това, на което вие служите, и вие не служите на това, на което аз служа. И аз не служа на това, на което вие служите, и вие не служите на това, на което аз служа. Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия. (Сура Ал-Кафирун: 2-6)
Според Ислямската нравственост всеки е свободен да изпълнява задълженията, които произлизат от личните му вярвания. Никой не може да попречи на другия да изпълни определените си религиозни задължения. Нито пък може да го задължи да се прекланя по начина, по който той иска. Това е нарушаване на Ислямския морал и недопустимо от страна на Аллах. Когато погледнем към историята на Исляма, ще видим един обществен модел, в който всеки е свободен да изповядва религията, която пожелае, и да извършва съответстващите на това ритуали. Ето как в Корана се съобщава, че манастирите, църквите и синагогите, местата за преклонение на хората на Писанието, са под Божията закрила:
... И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ. (Сура Ал-Хадж: 40)
Животът на Пророка Мохамед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е изпълнен с такива примери. Пророкът Мохамед (с.а.с.) дори е казвал на Християните, които са идвали да се видят с него, да отслужват молитвата си в неговата джамия и им я е предоставял да я използват. (Али Булач, “Съвременни понятия и правила”, ИК “Из”, издание 16, Истанбул, 1998, стр.241) Тази толерантност е била запазена и по времето на дошлите след Пророка Мохамед (с.а.с.) халифи. Когато бил завладян Дамаск, една църква, която била превърната в джамия, била разделена на две, като в едната половина Християните провеждали своето богослужение, а в другата Мюсюлманите. (Али Булач, “Съвременни понятия и правила”, ИК “Из”, издание 16, Истанбул, 1998, стр.241)
Ислямът повелява да няма пощада за потисничеството
Мюсюлманите никога не са оставали безмълвни пред лицето на потисничеството, на което са станали свидетели, чули или дори научили от втора ръка. Тяхното милосърдие, което произлиза от морала на Корана, ги кара да се изправят срещу всяка тирания, жестокост и потисничество, да защитят угнетените и да проведат една идеологическа война в тяхно име. Независимо от това дали насреща им стоят близки приятели или непознати, с които нямат никаква връзка и никакви общи интереси, те действат решително с цел премахване на това потисничество. Те виждат това като възможност да спечелят Божието благоволение и да приложат морала, на който ни учи Коранът. Тъй като съвестта на вярващия е много чувствителна, то неговата представа за милосърдие никога няма да му позволи да се направи, че не вижда и най-малката несправедливост или жестокост. На първо място, той ще е предводител в проявяването на този морал, като избягва да бъде несправедлив или угнетителен към някой друг. Когато види някой, който прави това, неговата съвест няма да му даде мира, докато не направи всичко възможно, за да въведе в ред нещата. Това е така, защото в истинското милосърдие няма място за пренебрежение, забравяне или подценяване на потисничеството.
Невежите хора никога не преминават към действие, докато гнетът не дойде съвсем близо до тях или, както се казва в една турска поговорка, “Змията, която не ме притеснява, може да живее и хиляда години”. Това е така, защото те са забравили или отричат факта, че в отвъдното ще бъдат изправени лице в лице с всичките си добри дела и благ нрав, които са проявили на този свят. Вярващите, от друга страна, много добре знаят този факт, което е и причината, поради която те се отнасят с огромно милосърдие дори и към човек, когото никога не са срещали, и се опитват да го спасят от потисничеството. Дори и никой друг да не ги подкрепи, те ще обединят своите сили, за да попречат на злото. Дори и хората, които постъпват твърде различно, да са мнозинството, липсата на съвест и загриженост у тях никога не би накарала истинските вярващи да проявят слабост. Мюсюлманите знаят, че в отвъдното ще бъдат накарани да си дадат равносметка за това какво са направили, за да предотвратят злото. Те никога не забравят, че няма да могат да се измъкнат с думите “не го видях или чух” или “не го забелязах” и че единствено тези, които следват гласа на съвестта си, ще бъдат увенчани с успех. Както е разкрито в Корана: “... и ще дойде той при Нас сам-самичък” (Сура Мариам: 80), хората ще бъдат изправени поединично пред Аллах, за да отговарят за делата, които са извършили на този свят. Тези, които са се държали добре, противопоставяли са се на всички форми на жестокост и са се борели срещу злото по пътя на Аллах, биха могли да очакват съответното възнаграждение за усилията си. Аллах е споменал това в един айят:
Да! Който всецяло се е отдал на Аллах и е благодетелен, ще има наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят. (Сура Ал-Бакара: 112)
Това произведение е разгледано 1.106 пъти.
Моля изпратете ни мейл за документите, които не сте успяли да намерите, за които е даден грешен или неработещ линк. Във връзка с документи, които не сте успяли да отворите моля погледнете в помощната страница
Добавете коментар
За да може да изпратите коментар трябва да влезнете като член. Ако не сте член натиснете тук.
Препоръките ни
За да видите останалите произведения на автора свързани с темата на настоящето произведение натиснете
